Земеделие и биотехнологии

Есе

Много хора в Република България и по света се занимават със земеделие. То е било и ще бъде в основата на човешкия поминък. За да има истинска резултатност от трудовата дейност на един земеделски производител, трябват много грижи. Обработването на земята изисква стопанинът да е подсигурен с квалифицирани работници, добри продукти, торове, препарати, и земята му да е с подходяща почва и на благоприятно място, за да може да даде качествени плодове.
В миналото не са били използвани препарати и торове, нито е имало и биотехнологии, но хората са получавали стойностна и екологично чиста продукция благодарение на своя труд и с благосклонността на природата. Последната е имала наличните ресурси да изхранва населението на Земята.
Човечеството обаче прогресивно увеличава числеността си. Така се очертава и един сериозен проблем, който е поставен пред науката за разрешаване - изхранването. Загрижени за своето бъдеще, хората инвестират в науката, която има за задача да подпомогне природата при осигуряването на необходимата продукция, предназначена за добив и производство на храни, напитки, енергия и т. н.
В основата на съврементото земеделие е биотехнологичното разнообразие. За да има добро производство на храни и други земеделски продукти, трябва да бъдат по-разпространени и все по-развивани биотехнологиите. Използването им цели запазване на околната среда, поддържане на екосистемите и достатъчни като количество и здравословни като качество хранителни и др. продукти в производството и на пазара.
Една от целите на биотехнологиите е да приложи използването на микроорганизми с производството на различни органични продукти. Това е възможно поради присъствието на естествени бактерии. Така се обогатява хумусът в почвата, което благоприятства условията за добив на добри продукти. От този факт следва, че биотехнологиите са напълно необходими и полезни на земеделието.
Говори се, че лидерите на ЕС възнамеряват да направят научни изследвания в областта на изхранването на човечеството и опазването на на околната среда. ЕС се опитва да накара хората да използват продукти, които са качествени и могат помогнат за добив на качествена и екелегично чиста продукция. Чрез биотехнологиите се цели опазването на околната среда и да предотвратяване използването на продукти с химически състав. Биотехнологиите представляват природни техники, чрез които се постига добивът на качествени плодове и други продукти без насищане на химикали в тях. Отхвърлено е предложението за включване на нитрати в състава на биопродуктите. Природата сама може да си помогне, но човекът трябва да "играе ролята" на катализатор, за да се осъществи това. Трябва да се стимулира производството и работата на микроорганизмите.
Сигурно може да се поспори относно неналичието на химикали в биопродуктите, защото естествените съставки трябва по някакъв начин да се стимулират към определени реакции в определена среда - например ензимите, бактериите. Трябва да се подпомогне извършването на процесите в средата, в която ще се благоприятства най-добрата плодовитост. Употребата на химия вероятно е необходима, но трябва да не се допуска наличието на вредни химични елементи в състава на храните. Ензимите, съдържащи се в биопродуктите, може би помагат за по-добро разграждане на хранителните вещества в човешкия организъм и самия състав на плода да бъде по-качествен и да има съответно добър, естествен вкус, плътност, витаминозност и нормален размер.
В този ред на мисли сигурно е това, че дори да се налага използването на химикали при определени опити, тестове, експерименти и производства, то те следва да бъдат не повече от помощно средство.
Явно земеделието занапред е обречено за бъде здраво свързано с генното модифициране, с употребата на биотехнологии. Практиката показва, че използването на последните през изминалите едно-две десетилетия прогресивно нараства. И всички индикатори сочат, че човечеството все повече се ориентира към помощта на биотехнологичните достижения при разрешаването на един от главните си проблеми - изхранването.
По информация на Клайв Джеймс, председател на Борда на директорите на Международна служба за придобиване агробиотехнологични приложения, през 2005 г. биотехнологични посеви се отглеждат от близо 8,5 милиона фермери в 21 страни, което е увеличение спрямо 8,25 милиона фермери в 17 страни през 2004 г. Със сигурност този цифра многократно е нарастнала до днес. Пак от този източник научаваме, че 90 % от компенсирането на бедността в развиващите се страни се дължи именно на фермерите, които използват биотехнологии.
К. Джеймс дава редица примери, но най-подходящ като че ли в случая е този с Иран и Китай - водещите държави в търговската производителност на биотехнологичен ориз, който е доминиращият хранителен посев в света, отглеждан от 250 милиона фермери и е основна храна за 1,3 милиарда от най-бедното население на земята. Така комерсиализацията на биотехнологичен ориз добива "огромно значение за облекчаване на бедността, глада и недохранването, не само за отглеждащите и консумиращите ориз страни в Азия, но също и за всички видове биотехнологични посеви и приемането им в световен мащаб."
Аграрната наука, а и не само тя разбира се, трябва все пак внимателно да се отнася към проблема с биотехнологиите. В този смисъл много полезна и необходима се оказва водената политика на ЕС. В брошурата Agriculture and Fisheries, and Biotechnology темата за храните, аграрните науки, рибовъдството и биотехнологиите е детайлно анализирана в нейните здравни, социални, икиномически и научни аспекти. Фиксирани и обосновани са основните цели: храната да стане много по-безопасна, по-висококачествена и по-здравословна, да се намалят рисковете от заразни болести, които са причинени от животни, както и от болести, които имат връзка с храната и с храненето.
В този смисъл разумното управление и приложение на биотехнологиите винаги би било от полза за земеделието. А, ясно е, аграрният сектор едва ли има бъдеще без подкрепата на науката при изпълнение на безспорно благородната си задача - изхранването на човечеството. Но същото това човечество следва да се отнесе много отговорно към проблема. Защото контролът и науката са гаранция за правилното приложение на биотехнологиите, а от там и на истински положителните резултати.



Велиана Кръстева Кръстева
ученичка от ІХ б клас, 2009 г.

* * *

Мистерията любов
Есе

"Ако няма какво да дадем на света,
за какво сме родени..."

Веселин Ханчев



Любовта е живот! Тя е смисълът на нашето съществуване.
Животът е любов! Без нея той е пуст и празен.
Човек се ражда на тоя свят от любов. Тя е заложена в него и той поема земния си път с това единствено богатство. Няма друго по-ценно нещо, което човек да спечели през живота си. Любовта е невидима сила, която ни води и направлява. Тя е катализаторът, който ни подтиква към добро, към деятелност, все напред и напред. Тя ни помага да надвием и страх, и болка, и страдание. Тя е светлината, която ни помага да излезем от заблуди и внезапни пропадания. Тя ни извежда на повърхността. Тя ни зарежда за живот!
Животът на човека е миг. Той отлита неусетно. От нас зависи дали този миг ще бъде звезден, дали като комета ще оставим светла диря след себе си, или ще си отидем незабелязано.
Човек живее, за да дарява любов. Защото всичко е любов!
Бог е любов!
Децата са любов!
Родителите са любов!
Приятелите са любов!
Слънцето и въздухът са любов!
Природата е любов!
Животът не е живот без любов!
Всяко живо същество умира, ако не е докоснато от силата на любовта. Детето не може без майчината любов - тя е всичко за него, тя го зарежда и оформя като човек.
Родителите живеят заради децата си - без тяхната любов животът им губи смисъл.
Само ако усети любовта, съгрешилият и отчаян човек може да живее пълноценно и смислено.
Да даваш любов - това е невероятното усещане, че си жив!
Да получаваш любов - това е дар от Бога! Всеки, който го получи, е щастливец, галеник на съдбата, защото това е незаменимо с нищо друго!
Но този дар е чуплив като кристал - строши ли се, парченцата не могат да се слепят. За това трябва да го пазим - чрез приятелство, внимание, самоуважение, зачитане на чуждото мнение, подкрепа и доверие.
За да се съхрани - любовта трябва да се подхранва и поддържа. Това е най-лесното и същевременно най-трудното нещо. Защото за истинската любов няма почивен ден.
Лесно е да си обясним, че любовта е живот.
Необяснимо е, че живот може да се даде за и от любов. Това е невероятната, съдбоносната любов, която поетите възпяват откакто свят светува. И все още не е намерено точно определение за нея - което не пречи да даваме любов, защото и без да можем точно да я дефинираме, живеем с нея, чрез нея, за нея. До края на света!


Велиана Кръстева Кръстева,
VІІІ б клас, 2008 г.

* * *

Криворазбраното "надмощие" над дивото
Есе

Широкоспектърният поглед върху динамичния ни живот позволява да се види света в много светлини и от различни ъгли, трезво да се преценят преимуществата и недостатъците на съвремието ни при стремежа ни да го променяме към по-добро. Такива широко скроени и креативни личности се превръщат не само в синове на татковината си, но и в граждани а света.
Макар и изкушаван от обкръжаващата го разнообразна информация, всеки от нас има хоби - нещо, което най-силно ни влече и ние с неистово удоволствие му посвещаваме всеки свободен миг. За мен това са животните и всичко свързано с тях.
Възможността да проследиш развитието на едно на пръв поглед обикновено яйце, от което след време произлиза живот, макар и малка, но дишаща и бореща се да оцелее твар. Тя ще се сблъска с множество перипетии в процеса на развитието си, докато един ден не се превърне в голям и величествен бухал, безспорен владетел на нощната гора, който, политайки гордо, гръмко ще оглася тъмните си владения в продължение на години.
Точно този досег с дивото и първичното ме кара безмълвно да съзерцавам дивната българска природа, наслаждавайки се на творенията й, замислен над въпроса: "Откъде идваме и накъде вървим?", сиреч, както бе казал Вуте: "К`ви бееме, к`ви станааме!".
Възможност за контакт с природата ни ми дава членуването в СНЦ "Зелени балкани" - Стара Загора. В този спасителен център лекари и природолюбители ежедневно се сблъскваме с човешката неангажираност към природните ни дадености и с пряката ни или косвена вина за страданията на животните. Но тук получавам и нови знания в областта на ветеринарната медицина, в която виждам призванието си, асистирайки в при операции от различно естество, както и при боравенето с фармакологични продукти.
Разбира се, работата в социални среди понякога изисква и развива комуникативните ни и разяснителни способности. Опитът ни до сега показва, че не може да изискваме респект и грижа за природата и животните, ако не обясним как това може да се получи. Ето един нагледен пример: преди известно време получихме от едно село бухал в добро общо състояние и без видими фрактури и контузии. Но само сред една вечер при нас пациентът ни умря. При направеното проучване сред населението на споменатото по-горе село разбрахме, че в продължение на четири дни хищната птица е била хранена с варени картофи и салам. Виден е типичният пример за това как загрижените, но незнаещи как да постъпят хора, вместо да помогнат на дивото животно, напълно несъзнателно са му навредили.
Прекомерната човешка намеса в природните закономерности от векове води след себе си катастрофални последици не само за човешкия род, но и вреди на заобикалящата ни природа и населяващите я същества. Изсичайки ежедневно горите, било за пасища, нови ски-писти и други икономически интереси, човекът драстично е ограничил местообитанията и броя на равните нему по право на живот създания. Водоемите - безплатни хранилища за токсични отпадъци и всевъзможни нечистотии, атмосферата - пренаситена от какви ли не газове и изпарения - все следствия от химическата промишленост, енергетиката и още, и още... До кога?...
Тази картина с примес на серен диоксид от грозните комини на ТЕЦ-овете ме кара все по-силно да се интересувам от общото ни бъдеще и съжителство с не по-низшите от нас ходещи, летящи, пълзящи и плуващи създания. Но посланието на картината може да бъде асимилирано само от хора, които са видели суровата реалност.
Отидете в който е да е т. нар. "зоопарк", по-правилно "зоозатвор", и... вижте! Орел! Величествена и почитана от дедите ни птица, създадена да пори небесните ширини, всявайки неистов страх у жертвите си. Но сега той е затворен! Затворен в желязо и бетон. И обречен. Обречен да прекара остатъка от живота си като трофей на човешкото "надмощие" и безочие. Тук бих попитал реторично: Надмощие или самозабравяне? "Прогресът не може да бъде спрян" - беше казал някой някога...
Затова, като виждаме собствената си вина за състоянието на Земята и нейните обитатели, ние сме длъжни да се променим! Ние сме виновни, но нека сме и истински загрижени! И аз не правя изключение!
По пътя на личностното си и на професионалното си развитие бих се възползвал от всяка възможност за попълване, затвърждаване и усъвършенстване на познанията си. В този ред на мисли в лицето на фондация "Комунитас" виждам възможността за контакт с хора, с представители на различни научни области, които се занимават с дейности с полза на биоразнообразието и бъдещото успешно съжителство между човека и животинския и растителния свят, където не човешките, а природните интереси ще бъдат водещи.

Марин Петров Стоев,
ученик от ХІ б клас, 2007 / 2008 г.

* * *